изшътквала

Речник на българския език

1. изшътквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшътквала е производна форма на изшътквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшътквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшътквала е производна форма на изшътквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изшътквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изшътквала е производна форма на изшътквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изшътквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изшътквала е производна форма на изшътквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).