изшътквал

Речник на българския език

1. изшътквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшътквал е производна форма на изшътквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшътквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшътквал е производна форма на изшътквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изшътквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изшътквал е производна форма на изшътквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изшътквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшътквал е производна форма на изшътквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).