изшушукал

Речник на българския език

1. изшушукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшушукал е производна форма на изшушукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшушукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшушукал е производна форма на изшушукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изшушукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изшушукал е производна форма на изшушукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изшушукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшушукал е производна форма на изшушукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).