изшумял съм

Речник на българския език

1. изшумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумял съм е производна форма на изшумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумял съм е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изшумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумял съм е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).