изшумяло си

Речник на българския език

1. изшумяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло си е производна форма на изшумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшумяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло си е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изшумяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло си е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).