изшумяло е

Речник на българския език

1. изшумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло е е производна форма на изшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло е е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изшумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло е е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).