изшумяло

Речник на българския език

1. изшумяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшумяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшумяло е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изшумяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изшумяло е производна форма на изшумя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изшумяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изшумяло е производна форма на изшумя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).