изшумяла

Речник на българския език

1. изшумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшумяла е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшумяла е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изшумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изшумяла е производна форма на изшумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изшумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изшумяла е производна форма на изшумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).