изшумял

Речник на българския език

1. изшумял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумял е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумял е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изшумял — мин. деят. св. прич. м. р.

изшумял е производна форма на изшумя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изшумял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшумял е производна форма на изшумя (мин. деят. несв. прич. м. р.).