изшумявал съм

Речник на българския език

1. изшумявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумявал съм е производна форма на изшумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумявал съм е производна форма на изшумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изшумявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумявал съм е производна форма на изшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).