изшумявал си

Речник на българския език

1. изшумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изшумявал си е производна форма на изшумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изшумявал си е производна форма на изшумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изшумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изшумявал си е производна форма на изшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).