изшумявало си

Речник на българския език

1. изшумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумявало си е производна форма на изшумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумявало си е производна форма на изшумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изшумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изшумявало си е производна форма на изшумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).