изшумолявал

Речник на българския език

1. изшумолявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумолявал е производна форма на изшумолявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумолявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумолявал е производна форма на изшумолявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изшумолявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изшумолявал е производна форма на изшумолявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изшумолявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшумолявал е производна форма на изшумолявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).