изшумолил съм

Речник на българския език

1. изшумолил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумолил съм е производна форма на изшумоля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумолил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изшумолил съм е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).