изшумолил е

Речник на българския език

1. изшумолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумолил е е производна форма на изшумоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшумолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшумолил е е производна форма на изшумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).