изшуми

Речник на българския език

1. изшуми — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изшуми е производна форма на изшумя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изшуми — повелително наклонение, ед. ч.

изшуми е производна форма на изшумя (повелително наклонение, ед. ч.).