изшумели

Речник на българския език

1. изшумели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изшумели е производна форма на изшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изшумели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изшумели е производна форма на изшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изшумели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изшумели е производна форма на изшумя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изшумели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изшумели е производна форма на изшумя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).