изшилил си

Речник на българския език

1. изшилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изшилил си е производна форма на изшиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изшилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изшилил си е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).