изшилило

Речник на българския език

1. изшилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшилило е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изшилило е производна форма на изшиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).