изшилила

Речник на българския език

1. изшилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшилила е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изшилила е производна форма на изшиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).