изшилил

Речник на българския език

1. изшилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшилил е производна форма на изшиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшилил — мин. деят. св. прич. м. р.

изшилил е производна форма на изшиля (мин. деят. св. прич. м. р.).