изшепнело

Речник на българския език

1. изшепнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изшепнело е производна форма на изшепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изшепнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изшепнело е производна форма на изшепна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).