изшепнела

Речник на българския език

1. изшепнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изшепнела е производна форма на изшепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изшепнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изшепнела е производна форма на изшепна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).