изшепнел

Речник на българския език

1. изшепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшепнел е производна форма на изшепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изшепнел е производна форма на изшепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).