изшепнал

Речник на българския език

1. изшепнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшепнал е производна форма на изшепна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшепнал — мин. деят. св. прич. м. р.

изшепнал е производна форма на изшепна (мин. деят. св. прич. м. р.).