изшарил е

Речник на българския език

1. изшарил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшарил е е производна форма на изшаря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшарил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшарил е е производна форма на изшаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).