изшарил

Речник на българския език

1. изшарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изшарил е производна форма на изшаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изшарил — мин. деят. св. прич. м. р.

изшарил е производна форма на изшаря (мин. деят. св. прич. м. р.).