изчушквало

Речник на българския език

1. изчушквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчушквало е производна форма на изчушквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчушквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчушквало е производна форма на изчушквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изчушквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчушквало е производна форма на изчушквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изчушквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изчушквало е производна форма на изчушквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).