изчушквал

Речник на българския език

1. изчушквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчушквал е производна форма на изчушквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчушквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчушквал е производна форма на изчушквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчушквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчушквал е производна форма на изчушквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчушквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчушквал е производна форма на изчушквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).