изчушкал

Речник на българския език

1. изчушкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчушкал е производна форма на изчушкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчушкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчушкал е производна форма на изчушкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчушкал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчушкал е производна форма на изчушкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчушкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчушкал е производна форма на изчушкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).