изчуруликали

Речник на българския език

1. изчуруликали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчуруликали е производна форма на изчуруликам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчуруликали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчуруликали е производна форма на изчуруликам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изчуруликали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изчуруликали е производна форма на изчуруликам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изчуруликали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изчуруликали е производна форма на изчуруликам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).