изчупил съм

Речник на българския език

1. изчупил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изчупил съм е производна форма на изчупя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изчупил съм е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).