изчупил си

Речник на българския език

1. изчупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчупил си е производна форма на изчупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчупил си е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).