изчупил е

Речник на българския език

1. изчупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупил е е производна форма на изчупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупил е е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).