изчупило

Речник на българския език

1. изчупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчупило е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчупило е производна форма на изчупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).