изчупили

Речник на българския език

1. изчупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчупили е производна форма на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изчупили е производна форма на изчупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).