изчупила
1.
изчупила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изчупила
е производна форма
на изчупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
изчупила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
изчупила
е производна форма
на изчупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).