изчупи

Речник на българския език

1. изчупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изчупи е производна форма на изчупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изчупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изчупи е производна форма на изчупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изчупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изчупи е производна форма на изчупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изчупи — повелително наклонение, ед. ч.

изчупи е производна форма на изчупя (повелително наклонение, ед. ч.).