изчупело
1.
изчупело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изчупело
е производна форма
на изчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изчупело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изчупело
е производна форма
на изчупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).