изчупели

Речник на българския език

1. изчупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчупели е производна форма на изчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изчупели е производна форма на изчупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).