изчупела

Речник на българския език

1. изчупела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изчупела е производна форма на изчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изчупела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изчупела е производна форма на изчупя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).