изчупел

Речник на българския език

1. изчупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчупел е производна форма на изчупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчупел е производна форма на изчупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).