изчукали

Речник на българския език

1. изчукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчукали е производна форма на изчукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изчукали е производна форма на изчукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изчукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изчукали е производна форма на изчукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изчукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изчукали е производна форма на изчукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).