изчукал

Речник на българския език

1. изчукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчукал е производна форма на изчукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчукал е производна форма на изчукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изчукал е производна форма на изчукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изчукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изчукал е производна форма на изчукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).