изчоплят

Речник на българския език

1. изчоплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчоплят е производна форма на изчоплям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изчоплят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

изчоплят е производна форма на изчопля (сег. вр., 3 л., мн. ч.).