изчоплял си

Речник на българския език

1. изчоплял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчоплял си е производна форма на изчоплям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчоплял си е производна форма на изчоплям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изчоплял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изчоплял си е производна форма на изчоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).