изчоплял е

Речник на българския език

1. изчоплял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплял е е производна форма на изчоплям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплял е е производна форма на изчоплям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изчоплял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплял е е производна форма на изчоплям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).