изчоплил е

Речник на българския език

1. изчоплил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплил е е производна форма на изчопля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изчоплил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изчоплил е е производна форма на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).