изчоплило е

Речник на българския език

1. изчоплило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчоплило е е производна форма на изчопля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчоплило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчоплило е е производна форма на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).