изчоплило

Речник на българския език

1. изчоплило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изчоплило е производна форма на изчопля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изчоплило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изчоплило е производна форма на изчопля (мин. деят. св. прич. ср. р.).